Ваклиново се намира на територията на община Сатовча в област Благоевград, като това си име получава чак през 1961-ва година. Планинският район на селото обуславя и влиянието от същия характер в природата, а по отношение на климата, той е от средиземноморски тип. През населеното място тече река Муралевска, като точно Муралево е старото име на селото. Село Кочан е пряко свързано с мястото, защото за определен период от време част от махалите попадат в неговото землище. Впоследствие се прави опит територията окончателно да бъде преотстъпена на кочанското кметство. Всъщност Кочан има пряка връзка със селото, защото то произлиза именно от него. Намира се само на три километра в посока запад. Легендата гласи, че в далечни времена кочанско момиче забременява с дете, което обаче е извънбрачно. Според тогавашните разбирания трябва бременната да се бичува и накаже. Но родителите му успяват да я спасят и я заточват временно в своята колиба край местността Цидаров дол.
Джамията във Ваклиново според официалните регистри се построява още през 1254-та година, но далеч след тези събития има още интересни факти за съдбата на момичето. То остава да живее за постоянно в колибата и приема посещенията на своите любовници. Нещо повече, през 1502-ра година пламва епидемия от чума. С цел търсене на спасение от черната смърт, в колибата идват да живеят роднини на момичето. Джамията всъщност е построена в година, но според хиджра, ето защо реалното й време се отнася към 1838-ма година. Това пък дава основание да се мисли, че в годините между осемнадесети и деветнадесети век селото е обусловено като отделно населено място. Популярна личност от турски произход и пряко свързана с ваклиновци е Мехмед Синап съгласно изнесените данни от писателя и изследовател Николай Хайтов. Въпросният мъж още отрано остава сирак, отгледан от гребинар. Възможно е този човек да е родом от селото, но прякорът му да идва от практикувания често от жителите занаят. Те изработват гребени. През 1878-ма година са изнесени данни, според които има 63 на брой домакинства и 175 жители от българо - мохамедански произход. След освободителната война в селото живеят 300 българи в общо 50 къщи.
Събитията от 1912-та година с избухването на Първата балканска война водят до принудителното и насилствено покръстване на населението. На следващата година свещеникът е впрегнат в хомот и влачен за назидание и позор от властта пред хората. После попът е съсечен, а това вероятно става причина местните жители да организират отряди под формата на чети. Тяхна основна задача е да подпомагат редиците на българската армия и така допринасят в борбата срещу повечето съседни на страната ни държави. Гюмюрджинската република се основава закратко именно благодарение на тези борби, а Кочан, Вълкосел и Доспат са сред селата, които също изпращат в помощ свои чети. Въпреки че успява да отърве повторно и принудително покръстване, населението е масово наплашено. То бива забравено от местната власт и тъне в глад и мизерия. Стига се до засилване на охраната по граничните райони, защото много хора започват да обмислят бягства в Турция и Гърция.
